Постинг
17.06.2011 00:53 -
мдаааа..
Как се сетих да вляза тук...отново след толкова време...ами скука,брат:)Гледам сега публикацията от преди толкова време ,и се питам:защо?Защо бяхме толкова наивни и допуснахме да ни използват за лични службогонски цели?Никой ли не го е грижа за това,дали след няколко години ще има подготвени специалисти,за да ни лекуват?Те и сега са кът.Някои хора си мислят,че като извадят пари да платят,и всичко е наред...но не е!Никой не желае да се обучава в непривлекателните специалности,моралните,нормални и възпитани хора поеха към Терминал 1,с малки изключения за тези,които са приковани в България от тежък товар.Вече не работя в Пирогов по здравословни причини.Търся си работа.Отварям jobs.bg...и ето ти,сума ти свободни позиции за медицински сестри...но за местата,където е най-натоварено,и еднакво платено с другите места,за които не се иска толкова акъл и труд..Е няма как да стане!С тези възнаграждения-не!Въпреки,че мен например съвестта ме води в работата ми и не бих си позволила някой да пострада заради невежеството,мързела или безхаберността ми.Има един стих на Далчев,вижте коя година е писан...настроението,което ме обзема,щом се замисля,е близко до това:
Болница
Болница
Тази бяла варосана зала на градската болница,
до самите стени прилепените бели легла
и лица побледнели по тях, и лица меланхолни
с тъмножълтия цвят на студената зимна мъгла.
Тези черни ръце връз прострените бели покривки
като черни оголени клони на зимния сняг,
тези сухи ръце и разкривени болни усмивки,
и очи може вече вгледани в другия свят.
Тишината и здрачът и тези прозорци тъжовни
със петна от мухи и с бразди от прахът и дъждът,
и звънът, и звънът на големия стенен часовник
сякаш тежките стъпки на близката смърт.
1923
Търсене
За този блог
Гласове: 27